Пътят към новия икономически модел на Великобритания ще е неравен

Малко политически лидери могат да се похвалят с дарбата на Борис Джонсън да радва привържениците си. Конференцията на консерваторите разкри доминацията на премиера в неговата партия. От години обаче оптимизмът в речта на британски лидер не е изглеждал толкова в разрез с реалностите в ежедневието на много британци. Недостигът на работна ръка води до всичко - от опашки за бензин до принудително клане на добитък. Разходите за гориво нарастват. Липсата на ефективна опозиция намалява натиска върху правителството. С наближаването средата на мандата си обаче екипът на Джонсън скоро ще трябва да премине от предлагането на слънчеви блянове към превръщането им в реалност, пише Financial Times в редакционен коментар.

Засега рейтингът на премиера остават стабилен. Стратегията за обвиняване на другите - най-вече медиите и бизнесът - за днешните сътресения, и настояването, че те са неизбежните родилни мъки при създаването на нов икономически модел с високи заплати, изглежда хваща дикиш. 

Но се задават реални рискове. Продължителният недостиг на стоки и смущенията във веригата на доставки все още могат да доведат до празни места по рафтовете преди Коледа. Това може да се комбинира с натиска върху бизнеса да повиши заплатите, за да привлече оскъдната работна ръка, създавайки спирала цени-заплати. Намаляващите реални заплати (въпреки номиналното им повишение) биха имали тежка политическа цена - особено в допълнение към премахването на кредитните стимули и увеличаването на националните осигурителни вноски за финансиране на социалните грижи.

„Зимата на недоволството“ може да не настъпи. Дори и да се случи, при лейбъристи все още в криза, това може да не струва на консерваторите следващите избори. Но така или иначе правителството ще бъде подложено на нарастващ натиск да премине отвъд политиката на обещания - уверенията, че отговорите ще се появят и Великобритания след Брекзит ще спечели - към политиката на изпълняването им. Към обещанието си да осигури догонване от изоставащите региони премиерът добави изричен ангажимент за преориентиране на Обединеното кралство към икономика с „високи заплати, високи умения и висока производителност“.

Това е правдива и достойна цел, но ще изисква координирана стратегия за постигането й -особено след като бизнесът вече трябва да преодолява негативния шок спрямо производителността във вид на нарастващи търговски търкания, създадени от Brexit. Ще е необходимо нещо повече от това да се настоява бизнесът да повиши заплатите, а не да „посяга към стария лост“ на евтинатата мигрантска работна ръка. По-високите нива на заплащане могат да принудят фирмите да повишат производителността, като ги накарат да станат по-ефективни, но при липса на други мерки те може също така да започнат да уволняват периферните работници, увеличавайки безработицата.

Правителството трябва да направи повече, за да стимулира бизнес инвестициите, отколкото двугодишното супер приспадане от 130% за корпоративни инвестиции в сгради и машини, което канцлерът Риши Сунак обяви през март. Особено с увеличаването на корпоративния данък през 2023 г. ще са необходими по-дългосрочни приспадания, като те бъдат разширени до инвестициите, полезни за компаниите от сферата на услугите, които съставляват по-голямата част от икономиката на Обединеното кралство.

Също така е жизненоважно да се инвестира повече в умения и обучение, и да се насърчава бизнесът да прави същото. Необходимо е да се осигури подходящо финансиране за инициативата за предлагане на безплатно обучение в колеж за възрастни без A-нива или еквивалентни квалификации, и да се разшири финансирането на студентите, за да се включат повече професионални курсове.

Всички тези цели биха били постигнати най-добре чрез възприемане на подход на сътрудничество. Представянето на бизнеса като причина за днешните проблеми от Джонсън може да служи на краткосрочните политически интереси на правителството му. Но приемането му за партньор би благоприятствало дългосрочните надежди на властта.